1000 годишна гимнастика за каякари

С тази статия ще ви запознаем с Allunaariaqattaarneq – древна инуитска* гимнастика с въжета.

Allunaariaqattaarneq в превод означава „Игри с линията (въжето) на харпуна“. Известна е още и като Гренландска въжена гимнастика.

Възникнала преди 1000 години като система от упражнения за сила, гъвкавост, баланс и координация, гимнастиката с въжета може да се практикува навсякъде, по всяко време на годината. Достатъчни са ви две опорни точки и въже, което да вържете за тях.

Първите писмени сведения за този вид гимнастика са от 1567 г., написани от английският мореплавател Martin Frobisher, който се среща с група инуити по време на експедиция за търсене на Северозападен проход . Инуитите се качват на борда на кораба на англичаните и демонстрират завидни ловкост и умения между въжетата на кораба. Martin Frobisher отбелязва, че инуитите са много силни в ръцете и с пъргави и гъвкави тела.
През 1741 г. мисионерът Hans Egede прави илюстрации на упражненията с въжета в Гренландия. През 1920 г. Kaj Birket Smith записва специфичните движения на няколко от упражненията.
През 1980 г. гренландският историк H.C. Petersen събира подробна информация по темата.
През 1985 г. се формира Qaannat Kattuffiat, известна като Greenland Kayaking Association. Нейната цел е запазването и предаването за поколенията на традиционното каяк наследство на Гренландия. Като част от това наследсто е включена и въжената гимнастика. За популяризацията и се организират регулярно шампионати и демонстрации.

Някои от упражненията са доста напрегнати, дори болезнени. Практикуването им е с цел изграждане както на физическа, така и на психическа издръжливост – качества, полезни за всеки каякар.

Qajaasaarneq – „като преобръщане с каяк“. Това е една от най-разпространените техники от Allunaariaqattaarneq, тъй като имитира ескимоско преобръщане. За тези, които са се научили да го правят знаят колко дезориентиращо е, когато се озовеш с главата надолу във водата.
Qajaasaarneq може да се разглежда като своеобразен „сух тренажор“ за ескимоско преобръщане, развивайки в практикуващият добра координация, мускулна памет и пространствена ориентация.

Видове настройки на въжето
Гренландската въжена гимнастика се практикува в два вида  – „Високо въже“ и „Ниско въже“

Ниско въже – между две стабилни конструкции (стълбове, дървета и др.), отдалечени на максимално разстояние от 5 м. един от друг се вързват две въжета, успоредни едно на друго.
Вързването е на 2 м. от земята. При натиск в средната част на въжетата те трябва да се отпускат максимум на до 1,4 м. от земята. Ако се превиши тази стойност е възможно да си ударите главата при някои от упражненията.

Високо въже – опорите на въжетата са разположени по-близо една към друга – около 3 метра разстояние.  Въжето може да е единично, или двойно, както при сета за „ниско въже“, опънати много силно и стегнато на около 2 метра от земята. Височината на опъване е субективна, всеки може да си прецени това разстояние – достатъчно е да достигате въжето, докато стоите на краката си без повдигане на пръсти.

В оригинал гимнастиката е била практикувана с т.е. harpoon line – „въже“ от ивици тюленова кожа. В днешно време се използва 10-15 мм. найлоново въже.

Общият брой на движения в Allunaariaqattaarneq е 74.

Добър ресурс за запознаване с движенията на гимнастиката, представени схематично и с видео,  е сайта http://www.greenlandropes.com

*Инуити – група ескимоски народи, споделяща обща култура и произход. Териториално са представени в Гренландия, част от Канада и Аляска(САЩ)