Allunaariaqattaarneq в превод означава „Игри с линията (въжето) на харпуна“. Известна е още и като Гренландска въжена гимнастика.

Възникнала преди 1000 години като система от упражнения за сила, гъвкавост, баланс и координация, гимнастиката с въжета може да се практикува навсякъде, по всяко време на годината. Достатъчни са ви две опорни точки и въже, което да вържете за тях.

Първите писмени сведения за този вид гимнастика са от 1567 г., написани от английският мореплавател Martin Frobisher, който се среща с група инуити по време на експедиция за търсене на Северозападен проход . Инуитите се качват на борда на кораба на англичаните и демонстрират завидни ловкост и умения между въжетата на кораба. Martin Frobisher отбелязва, че инуитите са много силни в ръцете и с пъргави и гъвкави тела.
През 1741 г. мисионерът Hans Egede прави илюстрации на упражненията с въжета в Гренландия. През 1920 г. Kaj Birket Smith записва специфичните движения на няколко от упражненията.
През 1980 г. гренландският историк H.C. Petersen събира подробна информация по темата.
През 1985 г. се формира Qaannat Kattuffiat, известна като Greenland Kayaking Association. Нейната цел е запазването и предаването за поколенията на традиционното каяк наследство на Гренландия. Като част от това наследсто е включена и въжената гимнастика. За популяризацията и се организират регулярно шампионати и демонстрации.

Някои от упражненията са доста напрегнати, дори болезнени. Практикуването им е с цел изграждане както на физическа, така и на психическа издръжливост – качества, полезни за всеки каякар.

Qajaasaarneq – „като преобръщане с каяк“. Това е една от най-разпространените техники от Allunaariaqattaarneq, тъй като имитира ескимоско преобръщане. За тези, които са се научили да го правят знаят колко дезориентиращо е, когато се озовеш с главата надолу във водата.
Qajaasaarneq може да се разглежда като своеобразен „сух тренажор“ за ескимоско преобръщане, развивайки в практикуващият добра координация, мускулна памет и пространствена ориентация.

Видове настройки на въжето
Гренландската въжена гимнастика се практикува в два вида  – „Високо въже“ и „Ниско въже“

Ниско въже – между две стабилни конструкции (стълбове, дървета и др.), отдалечени на максимално разстояние от 5 м. един от друг се вързват две въжета, успоредни едно на друго.
Вързването е на 2 м. от земята. При натиск в средната част на въжетата те трябва да се отпускат максимум на до 1,4 м. от земята. Ако се превиши тази стойност е възможно да си ударите главата при някои от упражненията.

Високо въже – опорите на въжетата са разположени по-близо една към друга – около 3 метра разстояние.  Въжето може да е единично, или двойно, както при сета за „ниско въже“, опънати много силно и стегнато на около 2 метра от земята. Височината на опъване е субективна, всеки може да си прецени това разстояние – достатъчно е да достигате въжето, докато стоите на краката си без повдигане на пръсти.

В оригинал гимнастиката е била практикувана с т.е. harpoon line – „въже“ от ивици тюленова кожа. В днешно време се използва 10-15 мм. найлоново въже.

Общият брой на движения в Allunaariaqattaarneq е 74.

Добър ресурс за запознаване с движенията на гимнастиката, представени схематично и с видео,  е сайта http://www.greenlandropes.com

*Инуити – група ескимоски народи, споделяща обща култура и произход. Териториално са представени в Гренландия, част от Канада и Аляска(САЩ)

Едни от най-всеобхватните и добри продукти при сключване на застраховки за любителско упражняване на екстремни спортове са предоставяни от ЗАД „Армеец“. Компанията предоставя възможност за сключване на застраховки за територията на страната и чужбина, осигуряващи издирване, спасяване и медицинска помощ при претърпяна злополука, вследствие на любителското упражняване на спортове – екстремни или не.

Любителско упражняване на екстремни спортове е практикуването на високо рискови спортове, без да се участва в системна тренировъчна и състезателна дейност и без спорта да е основна професия на Застрахованото лице. Екстремни спортове са (примерно, но не и изчерпателно изброените) – фрийрайд, сноуборд, спортно катерене, планинско колоездене, парапланеризъм, парашутизъм, рафтинг, гмуркане, скейборд, земно гмуркане, улични шейни, ролер дерби, сандбординг, зорбинг, слаклайн, пейнтбол, въздушни състезания, лонгбординг, вертикално пързаляне с ролери, екстремно пого, боулдър, ледено катерене, скокове с крилат костюм, бокинг, висш пилотаж, фрийстайл скутеринг, делтапланеризъм, бънджи, състезания с ветроходна триколка, катерене, маунтингбординг, скокове от основа, паркур и други.

За използване на пълните условия, които предлага ЗАД „Армеец“, във връзка със застраховането на лица, упражняващи екстемни спортове е необходимо да се сключват едновременно 2 отделни застраховки – универсална индивидуална застраховка “Злополука и заболяване” и застраховка “Спасителни разноски”.

Покритите рискове по условията на застраховката са – смърт, вследствие на злополука; трайна загуба на работоспособност, вследствие на злополука и спасителни разноски.

Отговорността на застрахователя е винаги до размера на договорения лимит в полицата, независимо от броя на настъпилите застрахователни събитие в срока на действие на застраховката, като:

• При смърт вследствие на злополука на ползвашите лица се изплаща договорената застрахователна сума

• При трайна загуба на трудоспособност вследствие на злополука – на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност

• При риска „Спасителни разноски“ застрахователят е отговорен за събития, вследствие на злополука или заболяване, настъпили със застрахованото лице и наложили неговото спасяване по суша, въздух и вода (включително подводно издирване и спасяване). Застрахователят покрива реално направени разходи по издирване, спасяване, оказване на първична медицинска помощ и транспорт, осъществявани от организации, ангажирани в действия за издирване и/или спасяване (БЧК, Гражданска защита, ПСС, ПБЗН и т.н.), съгласно официално действащите им ценоразписи.

Важно е да се знае, че организацията ангажирана в осъществяването на акция по издирване и спасяване на застрахованото лице задължително и в срок до 24 часа от узнаването уведомява застрахователната компания.

Въвеждането на минимални застрахователни суми за застраховане на любители, упражняващи екстремни спортове в България и чужбина се прави с цел защита интересите на клиентите за гарантиране на плащанията в пълен размер на организациите извършващи издирванията, спасяванията и лечения след претърпени злополуки при упражняване на тези спортове.

Застрахованите лица могат да бъдат на възраст до 69 години.

Застрахователните премии се заплащат еднократно.

Може да използвате формата по-долу, за да зададете вашите въпроси.

От известно време Сдружението  стопанисва парче земя покрай река Тунджа и насоката в която работим е да изградим и  предложим  на Новозагорци, а и не само на тях  база, където могат да прекарат приятно свободното си време. Наред с опцията да се качат на  каяк и да преминат по бързеите,  наслаждавайки се  на девствената природа,  туристите могат да се възползват от възможността за риболов или къпане в кристално чистата вода на Тунджа в този район, или просто да си организират пикник под прохладните сенки покрай реката, а децата да побягат по зелените поляни.

Сдружението Ни се гордее с водния маршрут по река Тунджа  от стената на яз . Жребчево до бента при село Бинкос. Ние го проучихме , почистихме  и пригодихме за воден туризъм и в момента го поддържаме и  се използва ежеседмично както от наши туристи  ,така и от гости от цялата страна.

С всяка година се увеличава броя на каякарите посетили организирания   и провеждан от нас тридневен  воден поход по яз. Жребчево и река Тунджа .Той е в последната седмица на юли месец  и е включен в календара на Българската Федерация по Воден Туризъм .

Представители на Сдружението участват в редица международни регати като „Вога Лонга „ Венеция , Първомайска Дринска регата в Босна и Сърбия , международната регата ТИД  по река Дунав от Германия до Черно море . Включваме се активно  и в националните  гребни регати организирани от Българската Федерация по Воден Туризъм по река Янтра, река Арда и нейните язовири , река Тунджа при Елхово и река Марица .

Ако  имате  свободно време и желание да го прекарате сред природата или търсите доза адреналин , изберете синята река ,чистия въздух , нощите край лагерния огън и свободния дух на каякарите!

Българска Федерация по Рафтинг

Дата: 4-5 Април 2015
Местоположение: река Струма (клас 3), Креснеското дефиле, България
*GPS: 41°50’04.5″N 23°09’11.1″E – Google Maps

Организатор: Българска Федерация по Рафтинг, със съдействието на рафтинг клубове Адвенчър нет, Рефлип, както и всички други са добре дошли в организацията!

Директор състезание:
Емилия Бегунова,
office@raftingbulgaria.com,
GSM: +359 888889371,
https://www.facebook.com/raftingbulgaria

Регистрация и информация: изпратете имейл на office@raftingbulgaria.com или office@adventurenetbg.com до краен срок 26.03.2015г.

Регламент: Състезанието, ще се проведе по правилата на Международната Федерация по Рафтинг (IRF)
Категория: Еврокупа R6 мъже и жени, Държавно първенство R6 мъже и жени.
Дисциплини: Слалом, Спринт, H2H, Спускане.
Лодки: Robfin 420 или Gumotex Pulsar 420 (ще бъде уточнено допълнително).
Такса участие: 60 лв. на отбор. Направилите регистрация след обявената дата за финална регистрация заплащат такса от 100лв. Отбори предоставили лoдка, няма да заплащат такса участие.
Екипировка: Всички състезатели е необходимо да си осигурят лична екипировка: неопрен, каска, жилетка, нож, флип-лайн, спасително въже.
Настаняване: Рафтинг база Адвенчър Нет (GPS: 41°50’04.5″N 23°09’11.1″E – Google Maps), ще е на разположение безплатно на състезателите за настаняване на палатков къмпинг. При желание за настаняване в хотел или къща за гости в района, можем да съдействаме за резервация при предварителна заявка.

Рафтинг кемп Адвенчър Нет
http://adventurenetbg.com/sports.php?lang=en&sid=3&tab=pgc&paid=15
В района има топли минерални бани, от които може да се възползвате.

ЗАБЕЛЕЖКА: Състезателите участват и поемат рискове в състезанието на своя отговорност.
Използва се електронна система за измерване на времето.
Седмицата преди състезанието ще бъде организиран курс за рафтинг гидове по системата на IRF.

ПРОГРАМА
Евро купа 2015
Българско Държавно първенство по Рафтинг 2015 Река Струма/ 4-5 Април 2015г.

Петък 3.04.2015
РЕГИСТРАЦИЯ – Кемп “Адвенчър Нет”

14.00 – 16.00 ч. Официална тренировка СЛАЛОМ
16.00 до 18.00 ч. Официална тренировка Downriver
20.00 ч. Капитанска среща, Рафтинг кемп Адвенчър Нет

Събота 4.04.2015

9.30 ч. Официално откриване
10.00 ч. Слалом – първи манш
11.00 ч. Слалом – втори манш
12.30 ч. Спринт
13.30 ч. H2H
20.00 ч. среща на капитаните
20.30 ч. Награждаване и парти – Кемп Адвенчър Нет

Неделя 5.04.2015

10:00 Старт на R6 Downriver
13:00 Награждаване (Рафтинг Кемп Адвенчър Нет)

*** Организаторите си запазват правото да променят графика на състезанието !!! Всички други подходящи информационни и възможни промени ще бъдат обявени.

КУРС ЗА РАФТИНГ ГИДОВЕ по системата на МЕЖДУНАРОДНАТА РАФТИНГ ФЕДЕРАЦИЯ (IRF)
река Струма, Кресненското дефиле между град Кресна и Симитли, България
Дати: 31.03-03.04.2015

Инструктори:
Давор Кос, Хърватска – IRF инструктор, клас 4/5;
Александър Пастир, Босна – IRF инструктор, клас 3;
Емил Бегунов, България – IRF инструктор, клас 3.

Организатор:
Рафтинг клуб „Адвенчър Нет”, http://adventurenetbg.com/ , email: office@adventurenetbg.com

Място на провеждане:
Кресненското дефиле, Река Струма, клас 3 по IRF

Начин на провеждане:
Всеки ден теоретично и практично обучение, тренировки по реката, от 9 до 17ч.

Модули на обучението:

• Обща теоретична част.
• Инструктаж. Поведение на гида.
• Техники за гребане и управление на рафт. Флип и ре-флип.
• Комуникация в реката. Основни сигнали и начин на използване.
• Техники за спасяване и самоспасяване. Плуване в река, спасяване в река, работа със спасително въже, сейфти каяк. Първа помощ.
• Работа с въже, установки и възли.
• Сценарии и критични ситуации за трип лидери.

За начинаещите!
Възможно е да се организира предварително обучение и семинар за подготовка на начинаещи няколко дни преди курса по предварителна заявка.

Курсът е за гидове и трип лидери!

Всеки участник е необходимо да има:
– пълна екипировка (греблo, неопрен, яке, жилетка, каска, спасително въже, нож, флип-лайн);
Ако имате нужда от екипировка, може да осигурим при предварителна заявка.

Цена и плащане:

• Цената на курса е 100 евро ( за жени е безплатно) + допълнителни разходи за храна, транспорт и нощувки на треньорите, в това число вътрешен транспорт и шофьори на бусове за участниците и ремаркета за лодките. (По предварителни изчисления възлизат на 20-30 евро на човек в зависимост от броя участници).
• Плащането ще се извърши на място преди започване на курса на организаторите в Евро;

IRF guide card and IRF’s guide database
За издаване на IRF guide card и включването в IRF’s guide database всеки участник трябва да има 18г. и да плати такса регистрация на IRF след представянето на сертификат за първа помощ: за гидове – 35 евро; за трип лидери – 55 евро.

Настаняване:

• Палатки на кемп „Адвенчър нет”;
• Еко селище Дебели Даб, с. Стара Кресна: 20 лв. на човек;
• Хотел 3* в Кресна, хотел „Бриони” – 20 лв. на човек в двойна стая с тоалетна и топла вода;
• Мотел на Кресненските ханчета: 15 – 20 лв. на стая с тоалетна и баня с топла вода;
• Къщи за гости в района: 15 лв. на човек в стая с тоалетна и баня с топла вода.
• Ако имате нужда от резервация сме на разположение.Топли минерални бани за вашия комфорт!

Храна:
Рафтинг кемп „Адвенчър нет”, Еко селище Дебели Даб, ресторанти в Кресна, Черниче, Симитли, Кресненски ханчета. Може да си пазарувате и готвите сами.

Възможна е промяна в програмата в зависимост от времето и други непредвидими събития, за което ще бъдете информирани своевременно.

Контакт: office@adventurenetbg.com

Телефон: 00359888889371, 0035929446765
***След курса на 4-5 Април 2015г., ще се проведе Рафтинг състезание, Европейска купа и Държавно първенство R6, река Струма, България, на което имате възможност да участвате.

kayakmonkey.com: Кога се озова на реката за първи път?
Бочи: Като много малък съм влизал в рафт, но само съм се возил, не съм гребал. Тогава ме вози баща ми- Веселин. Но бях на 12 или 13 години когато изкарах първия си курс за каякари. Инструктури ми бяха Кирил Макаров и Васил Флоров, с които след това си станахме добри приятели. След този курс желанието ми да науча повече и повече ме заведе на още един курс, пак на река Струма.

kayakmonkey.com: Кой и как те запали по водните спортове?
Бочи: Както казах баща ми. Той и майка ми са едни от първите туристи по река Струма. Много му е харесал адреналина от рафтинга и започнал да ходи на реката да помага с каквото може на гидовете и една година се оказало, че един от тях си е наранил ръката и имат нужда от гид – обучили го така се започнало. Съответно и мен успя да ме запали.

kayakmonkey.com: Ти си със солиден опит в рафтинга, как така мина към каяците, и кое предпочиташ да караш?
Бочи: И двете. Рафтинга е повече като работа, докато каяка е за удоволствие.

kayakmonkey.com: Разкажи ни за Аляска – как замина, интересни случки там?
Бочи: Първоначално заминах на обикновена работа там. В последствие се оказа, че са объркали името ми в документите и се наложи да остана без работа заради тази грешка. Обикаляйки из планините видях един каякар, който излизаше от една река. Подвикнах му и така се запознахме. След седмица ми се обади с предложение да караме една от местните реки и така започнах и там да карам каяк. В последствие си намерих работа в един рафтинг център и останах там да работя и междувременно да карам каяк.

Тази година имах интересен случай в една река. Един мой познат ме покани да караме Disappointment creek, който се намира в каньон.

Много красива река, но проблема беше, че до нея няма достъп с кола и трябваше да ни закара самолет до старта. След двуседмично планиране, разпитване и разглеждане на гидовници за каякари дойде денят за трипа ни. Бяхме се подготвили откъм екипировка и информация за реката. Тя беше клас 4, една от малкото такива в Аляска. Там реките са предимно 5, 5+, отделно от това отдалечеността беше един голям фактор, който не беше за пренебрегване. Аз имам някакъв опит по реките в Аляска, включително сме стигали с АТВ-та до някои реки, но никога не бях летял до река.
Заедно с моят колега и приятел Дилън заминахме за градчето Талкитна, за да спуснем „Разочароващия крийк“. Тя е приток на Talketna river, която е приток на Susitna river. Единствения начин да стигнем до нея беше с четириместен самолет Чесна.
Стигнахме на езерото, от което те оперират, късно вечер и на следващия ден сутринта в 8 натоварихме 2-та каяка и цялата екипировка в самолета. Имахме аптечка, GPS, допълнително дрехи, храна, вода, отказахме се да носим пистолет за защита от мечките и взехме bear spray. Единственото нещо, което нямахме и си го знаехме беше резервно гребло, разглобяващо се на 4 части. Никой в Denali national park нямаше. За сметка на това аз имам 3 в България

Излетяхме от езерото и поехме навътре към пущинака. Въпреки всичките ни опити, пилотът не искаше да ни остави на езерото, което искахме. Накрая кацна в най-голямото езеро наоколо, което изглеждаше като началото на нашата река. Само че тя беше още вадичка и нямаше място за каяк вътре. За това тръгнахме надолу по реката. След 6 часа ходене, през който видяхме карибута, следи от мечки и трябваше да преминем гъсти и големи клекове, почти непроходими, стигнахме началото на реката. Последния 1 час се борихме с каманаците в реката. След кратка почивка към 2 часа на обяд потеглихме надолу. Реката не е страша, даже приятна. Имахме предостатъчно време да реагираме на дървета паднали напряко и всеки бързей, при който нямахме видимост да го огледаме. След 4 часа спускане бяхме изтощени от цялото ходене и гребане. Стигнахме до бързей, в който имаше огромни болдери, повечето от тях с подмоли (undercuts) и падове по 1-2 метра точно преди големите камъни. Тоест трябваше да скочим през малкия пад и веднага след това да избягаме от подмола. Както си оглеждахме бързея и си набелязвахме линия през бързея, покрай нас мина едно червено гребло, замина надолу към един сифон, влезе в него и изчезна. Оказа се че лодката на Дилън се хлъзнала и е влязла във водата, а греблото му е паднало във водата. Скочих аз в моята лодка и отпраших надолу.
Педнатесет минути гребях надолу трескаво и се оглеждах за греблото. Минах през големи падове и нови бързеи без дори да се замислям. След като се отдалечих и не го намерих спрях да чакам Дилън. Той през това време си качил лодката нависоко в една цепка и почнал да ходи и плува надолу с идеята, че аз съм намерил греблото и ще се върне да си вземе лодката. След като стигна до мен стана ясно, че гребло няма, а и няма как да се върне за лодката. Каньона си беше дълбок. Тръгнахме надолу- аз с каяк, той ходейки и плувайки. След 1 час ходене забелязах, че той се забавя, трепери и му е студено. Предложих да се сменим. Там нямаше място да се големея. Най-важното бе да не допускаме нови грешки, защото малка грешка след малка грешка правят голям проблем. Сменихме се и аз продължих пеша.

Вървейки надолу, каньона дотолкова се стесни, че не можеше да се ходи от двете страни. Бяхме стигнали най-големия пад и бързей на име Three blind mice. Името му идва от това, че 3-ма от първите 4-ма каякари, които спускат реката не успяват да пробият валяка/вълната в края на наклонения пад и плуват. Аз бях достатъчно изморен и реших, че няма да го плувам. Не можех да го огледам – цялата река изчезваше изведнъж. Затова с Дилън се разделихме. Аз поех нагоре по сипея а той тръгна към пада.

Дилън: След като се спуска от ръба на пада, той попада в дупката на дъното. Прави 3 опита за ескимотиране, след което дърпа шприца и отплува надолу с греблото. Трябвало е да се връща плувайки в обратното, за да си измъкне лодката от дупката. След като се оправя тръгва надолу. В 10 вечерта стига вливането на реката в Talketna river, пали огън и започва да ме чака. През ноща, докато спи е чувал как мечки обикалят около него и не е смеел да мърда. В 6 сутринта след като ме чака цяла нощ решава да продължи надолу сам и да потърси помощ. Последните 40 км ги изгребва за 3 часа и позамръзнал намира рибари край брега и се обажда на единствения телефон, който знае – на компанията ни. Те се обаждат на щатските рейнджъри, знаейки че ако се обадиш директно на тях спасяването е безпплатно (за моя радост). През това време нашият шеф узнава какво става, звъни на негов приятел в Talkeetna. Той пали самолета си и тръгва да ме издирва.

Бочи:Кога то се разделихме аз потеглих на горе с мисълта, че ще заобиколя бързея и ще слезна пак до реката. За жалост това беше невъзможно. След 1 час катерене по сипея и при никаква възможност за слизане надолу, успях да се премина ръба и излязох върху гъста растителност. Ходих толкова много нагоре и настрани, че в 12 часа през нощта, останал без сили се сгромолясах над основата на един голям бор. Имах място 40 на 40 см да спя, почивам над стръмен стръмен склон. Облякох всички дрехи, които имам. Сложих си шапка и бъф да се предпазвам от комарите, увих се в термо фолио и започнах да дремя капнал от умора в продължение на 3 часа. След 3тия час започнах да зъзна от студ. След 1 час зъзнене реших, че е време да тръгвам. Хубавото беше, че имах на Дилън аптечката, GPS-a и спрея за мечки. Според картата имах 3 мили по права линия. Това са най-дългите 3 мили в живота ми. В един момент бях толкова изморен, че пролазвах под клоните на огромните храсти, вместо да ги прескачам. По едно време попаднах на дивечова пътека и започнах да я следвам. На пътя ми се изпречи едно прясно мечешко изпражнение. След това всеки път, когато спирах чувах как нещо се движи около мен и то беше голямо. Още не знаех, че в района миналата година са били нападнати в гръб група от 10 бойскаути и един от тях е бил тежко ранен. През цялото време свирках и правех, колкото се може повече шум, за да не изненадам мечката ами да ме усети и заобиколи от разстояние. Накрая след 5 часа ходене стигнах до вливането на двете реки. Прекосих малкия крийк и седнах на плажа, където Дилън е стоял преди 4 часа. Капнал от умора се завих с термо фолиото и заспах. Събуди ме шума на самолета. Оказа се, че приятелят на шефа ни(Bill Overington) ме е локализирал. Направи 30 кръгчета около ме и се върна да докладва. През това време рейнджърите са искали да ми пратят хеликоптер от Анкъридж. Той им казва къде съм и е искал да се върне, да кацне в реката пред брега, където съм, да ме вземе. Но понеже сме се обадили на тях, те поемат юрисдикцията и не му дават. За сметка на това пращат негова моторна лодка с 2ма рейнджъри да ме вземат. Аз чаках 4 часа за тази моторна лодка и силно се надявах, че имам някаква застраховка, която покрива всичко това. През това време реших да напиша в пясъка HELP . Накрая дойдоха да ме вземат и за 40 минути прелетяхме тези 40 км до Talkeetna. Аз очаквах полиция и разпити, очаквах да ми се накарат, навикат и напсуват по български. Полицаят се зарадва, че съм добре. Благодари ни на двамата, че сме добре екипирани- сухи костюми, full face каски, налакътници и т.н. Записа ми имената и ни закара до колата ни. И това беше всичко. Не можех да повярвам. На следващата седмица ми се обадиха приятели от Анкъридж да ме питат как съм. Явно са ни отразили в месния вестник. След 3 месеца, когато разказвах историята на група приятели от Анкъридж, се оказа, че те са летели до Talkeetna river. Спуснали се по нея и са спрели на мястото, където аз съм чакал и са видели HELP-а . Те още си е бил  написан в пясъка и ние много се смяхме на това преплитане.

kayakmonkey.com:  Има ли голяма разлика между това как се практикува рафтинг и каяк тук и там?
Бочи: Има от сорта на това, че хората там имат повече възможност и достъп до екипировка, има магазини за екипировка. Разлики има в рафтинга и то в оборудването на самата лодка: Хората там имат много повече методи за гидстване, техника в управлението на лодката, но иначе не.

kayakmonkey.com: Обясни ни за екипировката в рафтинга и каяка тук и там: има ли разлики, странности ?
Бочи: В Аляска имахме за клиентите сухи костюми Кокатат, които трябваше да се поддържат в изрядно състояние, тъй като тези костюми са доста скъпи.
Другата особеност е, че в Щатите за реки до клас 3 не са задължителни каските, за каквито и да е било лодки, такъв е стандарта просто. Реката, на която работех се водеше клас 4 и всички, които гребяха в лодката бяха с каски, а тези, които се возят в лодка с весла, без да гребят – без каски. Стандарта на индустрията не го позволява просто.
Обсъждал съм го това с моя шеф там на тази тема – ако нещо се случи в реката и гида (водача) е с каска, а клиентите без, ще възникнат въпроси- защо всички нямат каски? А ако в лодката един има каска, всички трябва да имат каски, което значи, че и всички от спускането* трябва да имат каски и тогава адвокатите ще питат: значи вашата фирма не е толкова безопасна, защото карате хората да слагат каски! Ще проверят по другите фирми и когато разберат, че в никоя от тях не се носят каски могат на тази база да докажат, че не сме толкова безопасни и правим по-рисково спускане с клиенти.
* Под спускане се разбира броят лодки с туристи, които са заедно и образуват група

kayakmonkey.com: Коя река ти е любима и защо?
Бочи: Тук – Струма, защото позволява по всяко време от годината да се кара, на различни нива позволява тренирането и придобиването на различни умения. Там любима ми беше Six mile, другата е Гали(Gauley) – тя е меката на каякарите и рафтарите в източните щати. Тя е най-комерсиалната река за рафтинг и една от най-комерсиалните за екстремен рафтинг клас 5. Има горен и долен участък, клас 5 и 4. На Гали водата е топла – захранва се от Вец. Сутринта от 8 часа го пускат, до 14 час има вода и в 16 часа трябва да излезнеш, защото водата пада.
По нея се прави и ежегоден фестивал,тази година той събра около 2000 каякара, всички про-каякари бяха там- можеш да си говориш с Дейн Джаксън, с Пат Келер, с всички които тук гледаме по клипчета само. Различните фирми по време на фестивала продават и промотират своята екипировка .
Според мен като се комерсиализира една река й пада класа – научават се бързеите, дори и на различни нива.
Има и инциденти по Гали всяка година поне по един смъртен случай независимо дали турист или каякар. Това се дължи на многото подмоли в реката и когато се разплуваш в реката и незнаеш накъде да плуваш можеш да минеш през или под сифон и подмол

kayakmonkey.com: Занимаваш ли се с други спортове и хобита?
Бочи: Насочил съм се към пещерите в момента, главно заради умението за работа с въжета. От две години съм по пещерите, бил съм на половин километър под земята и чувството вътре е невероятно. Спорта не е толкова раздвижен, като рафтинга и каяка, но определено си заслужава.
kayakmonkey.com: Къде е по-красиво-отгоре във водата или отдолу в пещерата?
Бочи: Спорно е да се каже…Може би там, където не са минавали много хора. И горе и долу, ако не са минавали много хора е по-добре.

kayakmonkey.com: Какво мислиш за развитието на водните спортове в България?
Бочи: Инициативите на Българско каяк общество по отношение развитието на спорта мисля че са много добри и правилни. Те се занимават активно с опазването на реките, имат много инициативи за работа с различните инстиуции и мисля, че това е много важно. Постоянното им присъствие по различните реки също е много ценно. Отделно, организирайки курсове за каякари в бърза вода, мисля, че прилагат правилна методика в обучението, а и създаването на контакти на новите хора е много важно за развитието на спорта. На мен в Аляска ми беше много трудно в началото, тъй като не познавах никого там и нямаше с кого да карам, чак на втората година се запознах с местните каякари и започнахме активно да ходим по реките заедно.

kayakmonkey.com: Има ли разлика и ако да, каква, в отношението на хората към водните източници тук и там?
Бочи: Амиии… в долните щати повечето реки са с язовир, с тенденцията да се разрушават язовирите. Въпреки това има проект да се направи втория най-голям язовир, но все още текат проучвания, а и не е за подценяване, че Аляска е все пак на трето място по предпочитани дестинации от каякари. Ако този проект стане реалност ще е катастрофа- един от най-добрите каньони в света ще се озове под вода – Девилс кеньон.

kayakmonkey.com: Плановете ти за бъдещето?
Бочи: Има нещо, което го наричат в Щатите – Triple crown (тройна корона)- това е експедиция по трите най-тежки реки в Северна Америка – реката Сусидна , Devil’s Canyon; Grand Canyon , Stikine и Turnback Canyon , Alsek. Тази година се запознах с човека, който успя за един сезон да ги кара и трите, което е доста голямо постижение. Поканен съм за експедициите и на трите реки, но мисля, че няма да имам времето за всяка една от тях. Много бих искал една от тях да пусна с Creature Craft Team ,имах възможността да се кача при тях и възнамерявам да повторя.

Друга мечта са ми реки в Южна Америка, имам и покана в Нова Зеландия да работя като гид, като за там трябва да придобия различни лицензи от тези на IRF ( Международната федерация по рафтинг) за да имам право да работя като гид.

Основната задача, която сме си поставили ние, е да Ви дадем възможност да се докоснете до нови преживявания, като усетите удоволствието от хармонията между умерено физическото натоварване, съчетано с релаксираща почивка .
Всичко това можете да направите извън напрегнатото ежедневие, заедно с нас, като превърнете почивката са в едно различно преживяване.
Нашите програми са насочени предимно към каякинг дестинации, тийм билдинг мероприятия и вело маршрути.

Каяк туризъм:
Каякинг се практикува в цял свят от хора с различни интереси и професии.

България е прекрасно място за практикуване на този вид туризъм. За да усетите удоволствието от него не е необходимо да сте професионалисти, трябва само да имате желание да се докоснете до това преживяване. Ние ще Ви осигурим необходимата екипировка за бивак (палатки, шалтета, маси, столове, барбекю и др.) и екипировка за каякинг (двуместни каяци, гребла, спасителни жилетки, каски), инструктаж и гидове, за да можете да се забавлявате истински по време на каякинг приключението.
Също така ще Ви помогнем да изберете и най – подходящата каяк дестинация за Вас в страната или чужбина.
В България има изключително подходящи и условия за практикуване на каяк, както по реки и язовири, така и по море.

Тийм билдинг
Тийм билдинг програмите са предназначени за създаване на нови и сплотяването на вече съществуващи колективи с помощта на комплекси от интерактивни , спортни, екстремни, забавни, творчески, логически и други видове задачи, в неформална обстановка.

Екипът ни предлага разнообразни тийм билдинг програми и обучения, съобразени изцяло с изискванията на клиентите ни, техните желания, идеи и целите на мероприятието.

Туроператорска фирма ориентирана към приключенски туризъм, в която развиваме и морски каякинг от 3 години.
Организираме полудневни, еднодневни и многодневни каяк турове предимно по северното черноморие.
В групите могат да участват както начинаещи, така и напреднали каякари.

Базата ни се намира в гр. Каварна и най-предпочитани са маршрутите около предизвикателния нос Калиакра, живописните скали на Тюленово или крайбрежието между Каварна и Балчик.

Разполагаме с едни от най-добрите едноместни лодки за морски каяк турове: www.epickayaks.org/gpx/
Гребла: epic-active-touring-paddle и epic-relaxed-touring-paddle, шприцки, спасителни жилетки и лодка с извънбордов двигател за поддръжка.

Добре е да имате предвид, че каякинга във всичките му разновидности понякога води до пристрастяване!